За Влиянието на Музиката

Тази тема не представлява мои разсъждения, а по-скоро е синтез на познанието до което съм достигнал през годините. Като мое хоби и професия, музиката заема важно място в живота ми, за това се интересувам от нейната същност и от влиянието, което тя оказва върху нас.

Технически погледнато музиката представлява организиран сбор от звуци, които от своя страна са трептене на атомите на различни честоти. Тоест, музиката е банално явление от света на физиката. Това обяснение обаче не отговаря на въпроса, защо определена музика ни кара да се чувстваме щастливи, а друга – тъжни. Или защо някои предпочитат да слушат Рок, докато други изпадат в захлас от Народната музика. Очевидно музиката оказва влияние върху човешката психика и душевност, което я прави интересна не само за хората занимаващи се с изкуство, но и за различни религии и философски течения. Всъщност, тя има четири нива на въздействие: духовно, интелектуално, емоционално и физиологично!

Още от най-дълбока древност музиката е била основна част на повечето религиозни (а и не само религиозни) ритуали, в по ново време (средновековие, ренесанс и до ден днешен) църквата дори играе важна роля за формирането на нови музикални форми (меса, реквием…). Съществуват и източни религиозни течения поставящи музиката (звука) на основно място в същността на Вселената (виж Посвещение “Куан Ин”). Според някои от тях „вътрешната мелодия може да излекува всяка рана”, ние се „ променяме и нашите жизнени възгледи стават все по-оптимистични и положителни”.

От друга страна, философите също се опитват да разгадаят влиянието на музиката върху човека. Известният немски философ от края на 18. и началото на 19. век Георг Хегел, проучвайки съзнанието и подсъзнанието се обръща към религията и изкуството, в частност и към музиката, които приема за израз на разбирането, че човек по същество е дух и е едно цяло с Бог.

Българският духовен учител П. Дънов също отдава важно значение на музиката. Според него „тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта”. Дънов смята, че човешката мисъл е построена по законите на музиката!

Всъщност всички тези учения са следствие на разбирането, че музиката е в основата на живота и е средство за общуване на хората с духовния свят.

В днешно време, музиката освен изкуство се използва и като средство за лечение – Музикотерапията води началото си още от древността, резултатите от нея са понякога стряскащи. За незапознатите ето и дефеницията за „музикотерапия”, дадена от Световната федерация по музикотерапия през 1996 година: „Музикотерапия е използването на музика и/или музикални елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) в процес, чиято цел е да подпомогне и насърчи общуването, взаимоотношенията, ученето, мобилизирането, изразяването, организираността и други подобни терапевтични приоритети, с цел да отговори на определени физически, емоционални, умствени, социални и когнитивни нужди“.

В крайна сметка какво е музиката? Някои се възхищават на пречистваща и сила, други я заклеймяват като предразсъдък на снобската част от обществото (познавам един такъв, заемащ отговорна длъжност в голяма бяла сграда в центъра на град Русе), трети предпочитат да и се наслаждават без да се интересуват от нейната трансцендентална природа.

Интересно е, че както музиката (която, както писах по-горе, представлява организирани звукови вълни) може да служи за лечение, така и шумът (хаотични звукови вълни) е доказано вреден за здравето.

Бих искал да цитирам една интересна извадка от вестник „Family Weekly“ от 30. Януари 1983 г.: „Навсякъде музиката се използва за въздействие над човешкото съзнание. Това въздействие може да бъде силно като наркотик, дори много по-опасно, защото никой не взема на сериозно манипулацията посредством музика“. За какво въздействие всъщност става дума? За въздействие върху съзнанието (посредством реклами и други скрити послания), но също така и въздействие върху организма!

Докато класическата музика, ранният Рок, джазът и фолклорната музика имат благотворно влияние върху човека, то Хард-Рокът, Диското, Рап музиката и Хеви-Метълът често довеждат до увреждания и рухване на организма. Защо това е така? Защото човешкото тяло има свой ритъм – тъй наречените „Биоритми” – и този ритъм влиза в взаимодействие с околната звукова среда.

Силният ритъм на тези музикални стилове се налага над организма, който мобилизира всичките си сили и работи на предела на своите възможности, за да противодейства. В крайна сметка, при по-продължително слушане на тази музика, организмът е тонизиран, но всъщност се изчерпват жизнените резерви, въпреки усещането за енергичност е дееспособност. Имунитетът в този случай е силно занижен. Допълнителен проблем се явяват и високите децибели, които водят освен до оглушаване и до физически и психически срив на организма.

Особена популярност от тези не толкова полезни за здравето стилове в наше време заема Рок музиката. Интересно е да се отбележи, че появата на рок музиката през 50-те години на 20 век е свързана с нарастване на самоубийствата и с възникналата психическа епидемия, разрушаваща моралните ценности и морални граници в човека. Началото на рок-ерата е и начало на нарко епидемия и на т.нар. “сексуална революция”. Защо? За рока са характерни определени ритми „бит” (изпълнявани от комплект и бас-китара), които усилват реакциите на нервната система, човек става агресивен и се повишава сексуалното му желание (занимаващите се с източни философии знаят защо се получава този ефект от нискочестотните вълни).

Корените на това явление могат да се търсят във въздействието на музиката върху енергийните центрове на тялото (чакрите). Подобно на основните тонове на класическата музика, всяка от седемте чакри изпълнява различна функция в тялото.

Накратко това което е свързано с въздействието на музиката, макар и непълно (за чакрите има изписани томове и това също е недостатъчно): Първата чакра е свързана с половите жлези. Тя доставя на тялото физическа енергия. Втората чакра е свързана емоционалната същност на човека. Третата чакра доставя енергия на низшия човешки разум-възприятието на околния свят. Четвъртата чакра влияе върху абстрактната част на умствените възможности (въображението) и е свързана с някои по-„висши” емоции като нежността, разбирането, съпричастието. Петата чакра е свързана с говора и с първоначалния импулс на духовния аспект (вярата). Шестата чакра е свързана с интуицията и по-дълбоките знания. Седмата чакра отговаря на висшата (космическа) същност на човека.

Музиката от типа на Рока, Диското и Метъла (която се движи изключително в ниските звукови честоти) влияе на първата чакра и не изисква никакво интелектуално усилие. Предизвиква агресия и има също така сексуална насоченост. Именно това е причината за негативното влияние на тази музика при продължителното и въздействие – енергията на организма се преразпределя върху долните две чакри, което води до повишена агресивност и сексуалност, загуба на духовност, мотивираност и понякога- неразумност на поведението (е, не и според тези, които са изложени на това влияние).

Обратно на тези стилове, музиката в която се използват повече високи честоти (класическа, народна, джаз..) влияе благотворно, тъй като възбужда висшите енергийни центрове и помага по един косвен начин за духовно извисяване.

Любопитен факт – според изследвания звъна на камбани влияе върху най-висшите енергийни центрове. В същото време, в Древен Китай в миналото са били изпълнявани смъртни присъди чрез гонг настроен на ниско-честотен звук.

Но защо тогава съвременните хора не слушат класическа музика? Отговорът всъщност е лесен: защото е абстрактна. В класическата музика няма непрекъснат ритъм (така характерен за рока, диското или хеви метъла). Точната определеност на ритъма определя нивото на абстрактност на музиката, без него е необходимо значително по-развито въображение и активност на възприятието, такава музика служи като средство за изразяване на многомерни представи. Тоест, самото слушане изисква много по-голяма съсредоточеност и е не само удоволствие, но до голяма степен и интелектуална дейност (това се отнася особено много за съвременната класическа музика).

Но дори класическата музика да не е от най-популярните, музиката като цяло е навсякъде около нас. И това не е случайно. В годините на телевизията, компютрите и интернет тя остава като един от малкото източници за удовлетворение на човека в чувствената сфера. Всъщност, може ли някой да си представи празник/ парти без музика? Интересно изживяване би било също така, да се гледа например филм на ужасите без звук – ефекта би бил близък до нулата (това е и начина по който аз се справям с този неприятен за мен жанр в киното).

Защо? Защото съдържанието на музикалните произведения влияе на съзнанието, но изразните средства в музиката влияят особено много на подсъзнанието. Какво е точно това влияние:

В същността си музиката е средство за общуване, за предаване на идеи, състояния, чувства… Трудно е да се каже как точно става това. Самата степен на влияние зависи от конкретната индивидуалност на всеки човек, от неговата чуствителност и интуитивност, от способността му за абстрактно мислене. И дори от емоциалното му състояние в определения момент. Когато човек слуша (или изпълнява) музика, чуството му за идентичност се размива, въпреки че егото му не изчезва; напротив то е разширено, но това което се случва, е засилване на „интуитивното съзнание”, което помага (при определен вид музика) за възстановяване на хармонията на духа. Не случайно П. Дънов смята, че музиката е изразно средство на духа и според него, смисълът на музиката е облагородяването на човешката душа.

Но това далеч не означава, че тя не може да бъде използвана и за други цели.

През различните векове музиката е служила не веднъж като средство за идеологическо влияние върху обществото – в нашето общество има достатъчно хора, които могат да си спомнят такива моменти от близното минало. За разлика от речта, която си служи логически конструкции и чрез която могат директно да се изразяват различни идеи, музиката влияе, описвайки емоционални състояния, което я прави по-трудно контролируема.

Някои интересни примери:

Фолклорната музика е имала своята голяма роля за запазване на националното идентичност на българите по време на турското робство.

По време на италианската революция музиката на Верди е оказвала огромно влияние върху хората. Със своето съдържание за борба на подтиснатите народи срещу поробителите, неговите опери Набуко, а по-късно и Аида са били възприемани от хората като призив за борба с Австро-Унгарската империя. Верди се е превърнал в национален герой. Тук има и един комичен елемент – често се е случвало сутрин различни сгради в Италия да осъмнат с надписи ВЕРДИ! За австрийците това са били досадни лумпени, харесващи музиката на Верди. В действителност надписът означавал „Виторио Емануел – Крал на (независима) Италия”.

Важно влияние за подържането на висок морал по време на обсадата на Ленинград е играла музиката на Шостакович, неговата 7. симфония – Ленинградска е имала истински триумф.

От друга страна музиката на Вагнер и частично на Лист е била символична за нацистка Германия, което я прави нежелана за слушане и до ден днешен от голяма част от публиката в Израел.

Но истинската сила на музиката е в пресъздаването не на политически идеи, а на силните емоции и чувства. Особено на любовта. Не случайно това е основна тема на една огромна част от световната музикална литература. Много композитори са писали произведения на темата “Ромео и Жулиета” (Гуно, Доницети, Белини, Глинка, Чайковски, Прокофиев, Бърнстейн). Преди две години, когато организирах фестивал „Ромео и Жулиета” се сблъсках и с факта, че освен горепосочените композитори, много други са писали вариации върху техните творби. Като правило тези произведения имат сериозно емоционално въздействие върху слушателите, не само заради своето съдържание, но и заради силния емоционален заряд на изразните средства, използвани от композиторите за описания на любовта, раздялата или омразата.

Или на смъртта.

Не са един и два Реквиемите, писани през вековете. Освен тях има редица шедьоври посветени на смъртта от композитори като Щраус (Смърт и просветление), Бърнстейн (Симфония “Молитва за смъртта”), Малер (2. симфония), Гатермайер (Мечти и смърт)… Някои композитори (Щраус, Чайковски) използват музикални похвати за да илюстрират такива събития като спирането на сърцето! Въздействието върху слушателя е невероятно силно. Защо? Именно защото музиката ни кара не да разбираме, а да усещаме събитията които тя пресъздава. В днешно време това нейно свойство е широко експлоатирано (особено от композиторите на филмова музика).

Чрез гореизложените примери бих искал само да подскажа за значението на музиката в развитието на човечеството и в живота на отделния човек. Макар и често неосъзнато, тя заема огромно място в него. За късмет, в моя личен живот, мястото и е голямо и напълно осъзнато. И ме кара често да си задавам въпроси и да мисля върху теми, които на пръв поглед са далече от нея и нямат връзка с мен самия. Но това е едно от свойствата на музиката, част от нейната сила и една от причините, заради които съм щастлив да съм музикант. Но за това- някой друг път…

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X