За изчисленията при делегиран бюджет

От 2011 година държавните театри, опери и симфонични оркестри се финансират по нов начин, който се нарича ДЕЛЕГИРАН БЮДЖЕТ.
През първите няколко години тази форма е нагласяна няколко пъти и от 2015 година насам съществува без съществени промени.
Тук искам да обясня с възможно най-прости думи как функционира този механизъм, тъй като от неща, които чета напоследък разбирам, че има в системата хора, които работят с него, без всъщност да го разбират.
Системата е семпла:
  1. За всеки 1 лев, спечелен от продажба на билети, държавата добавя под формата на субсидия още 6 лева (за извънстоличните опери. Субсидията за Софийската опера е 4 лева. Съответно са различни сумите при симфониетите, театрите и т.н.).
  2. Финансовата година в бюджетните организации е равна на календарната година, а не на творчески сезон.
  3. На края на всяка финансова година бюджетните организации трябва да завършват с баланс “0”. Ако финансите им са над нула, имат преходен остатък (сумата или част от нея се предоставя в началото на следващата финансова година за ползване). Ако финансите им са под нула, формират дефицит, който се предполага, че през следващия изчислителен период трябва да изчистят.
  4. Културните институти получават в началото на всяка финансова година “предполагаем” бюджет (първоначален план), базиран на процент от приходите и разходите от предходната година. Истинските сметки (уточнен план), обаче, стават ясни едва след приключване на изчислителния период, когато се вижда какви са били реалните приходи и разходи през годината.
  5. Трябва да се има предвид също така, че при повече назначени служители (и според размера на техните заплати) се увеличават и осигуровките за сметка на работодателя, който следва да предвижда тези, когато изчислява какъв е финансовия баланс на ръководената от него институция.
  6. При делегирания бюджет сметките се правят също както при семейния такъв, с тази разлика, че има бонус – държавна субсидия. Простичко казано, приходите + субсидията трябва на края на финансовата година да са равни или по-високи от разходите + осигуровките. Това е всичко!
  7. Всякакви цифри от предходни години са ориентировъчни и пожелателни, реалният бюджет се формира от приходи и разходи през съответната финансова година.
  8. Недостигането на (90% от) предишни приходи би могло да повлияе на оценката на даден институт (като оценките в училище), но не и на реалния бюджет за следващия период.
  9. За база при формиране на “първоначалния план” се взима САМО предходната година. Например: очакваните приходи за 2018 година са равни на 90% от приходите на 2017 година и никакъв друг период преди това.
  10. На края на финансовата година, според реално осъществените приходи и разходи се формира “уточнения план”, който пък служи за база на “първоначалния план” за следващата финансова година.
Това е ВСИЧКО! Най-просто казано (още веднъж): ако разходите надвишават приходите и субсидията, се формира дефицит. Дефицит=Проблем.
А сега за трите големи минуса на делегирания бюджет:
  1. Ръководителят трябва да може да смята. И това трябва да се случва не един път в годината, а всеки ден. Доверието между директор и главен счетоводител трябва да е 100% и двамата следва да се контролират взаимно – единият да следи за целесъобразност, а другият – за законосъобразност.
  2. Създават се предпоставки, ако ръководителят търси само печалба, да бъде подменен “класическият” репертоар с комерсиален такъв. А според мен смисълът на изкуството е да формира вкуса на публиката, а не да се води по него.
  3. Ако не се “флиртува” с публиката, за да се чувства и тя щастлива, съществува опасност тя да се отдръпне от дейността на съответния институт и той да не успее да събере нужните приходи, за да получи необходимата субсидия.
И единият голям плюс на делегирания бюджет:
  1. Дава абсолютна свобода на института (съответно на този, който го ръководи), да формира сам своята художествена политика, да решава сам с колко служители и на какви заплати да разполага, да определя сам стопанската си дейност. Пълна автономност от принципала! С едно единствено основно изискване: разходите да не надвишават сбора на приходите и субсидията.
Каква е ролята на министерството:
  1. Министерството си запазва правото да НЕ субсидира спектакли, ако те не отговарят на дейността на института по закон, но не забранява тяхното осъществяване.
  2. Министерството не се меси в политиката на ръководителя като например: определяне на численост на щатния персонал, размер на заплатите, репертоарен план, избор на гости и партньори и т.н.
  3. Министерството изисква спазване на финансова дисциплина, тоест (още веднъж): разходите да не надвишават сбора на приходите и субсидията.
ВНИМАНИЕ: в този текст става дума основно за финанси. Художествената политика всеки ръководител на подобен институт формира сам, според личните си вкусове и предпочитания. И според съвестта си.

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X