За моите единадесет години в град Русе

Равносметка на един период, който промени живота ми.
Преди година и половина – на 20. януари 2017 година спечелих конкурса за директор на Софийската филхармония и това отбеляза края на повече от 11 години работа в Русенска опера.
-Бяха трудни години – на реформи от всякакъв характер в цялата страна, на желание да докажа на себе си, че не системата убива хората, а хората убиват системата, на непрекъсната необходимост да обяснявам на околните, че фактът, че не съм роден в град Русе не ме прави човек втора категория.
-Бяха и хубави години – музикантите в Русенска опера са трудни хора, но прекрасни професионалисти, едни от малкото в България, които продължават да се стараят да правят красива музика.
-Някои от градските медии ме посрещнаха с омраза и ме изпратиха с омраза. Дори днес – точно година и половина от края на престоя ми в този изключително красив град, във вестника, който се стараеше да не би да ми стане хубаво и да реша да остана завинаги, отново съм споменат по начин, който в държава с нормална медийна среда, би гарантирал смяната на професията на журналиста, позволил си такава брутална подмяна на обективността с личните пристрастия.
-В Русе се срещнах с публика, която няма големи финансови възможности, но има отношение към музиката и особено към операта, каквото не съм виждал никъде другаде в България – хората реагираха позитивно или негативно на спектаклите, според това колко и дали са им харесали, спираха ме на улицата за ми дадат съвет, да ми разкажат мнението си и да сравнят с предишни години, да ме похвалят или да ме наругаят. Имаха високо мнение за себе си като публика и то беше с покритие.
-Имах моменти, в които бях докарван до отчаяние от местния шовинизъм.
-Срещнах хора, които завинаги ще съм горд да наричам свои приятели. Някои от тях работеха в операта, други работеха с операта, трети просто се радваха на операта, без да имат общо с нея.
-На този свят винаги има баланс. В Русе се сблъсках и с хора, чиято омраза почти може да бъде докосната с ръка. Бях най-вероятно директорът в историята, с най-много проверки по най-разнообразни сигнали и по най-невероятни поводи. Някои от проверяващите се шегуваха, че им се налага да отворят специална библиотека за писанията по мой адрес. Доноси срещу мен се пишеха до всички възможни институции у нас, но и до оркестрите, с които работя в чужбина – стигна се дотам, че да помоля моите американски приятели да закрият страницата ми в интернет, да крия въобще къде и какво правя извън България. Бях и си останах почетен гост на полицията – в Русе, в родния ми Пловдив и в София – все по “сигнали от съвестни граждани” от град Русе. И ако съм си мислил, че ще успея да отклоня погледа им от себе си, напускайки Русе, съм бил в най-дълбока заблуда – година и половина след напускането ми, продължават доносите срещу мен – включително по теми, нямащи нищо общо с град Русе или с моя престой в Русенска опера. Някой ден смятам наистина да опиша всичко, би се получил страхотен роман.
-Русе се оказа не само красив град, но и спокойно място, в което можеш без проблеми да отгледаш малко дете – процентно погледнато, градът е от най-спокойните и лишени от престъпност у нас.
-Хората в Русе имат усет към красивото – архитектурата в центъра е повече от забележителна, външният вид на операта и театъра могат да накарат жителите на повечето градове по света да позеленеят от завист.
-По някаква причина, в Русе се раждат страхотни музиканти – можете да ги видите и чуете на всеки концерт и спектакъл в операта, но също така и на другите (особено хоровите!) формации в града. Но това далече не е всичко – от Русе е основателят на Софийската филхармония – Саша Попов. Едно от най-големите имена на оперетата – Мими Балканска – също е от Русе. Композитори като Николай Кауфман, Георги Златев-Черкин или Атанас Косев, диригенти като Васил Казанджиев, Емил Табаков, Иво Венков… Светлин Русев! Евгени Божанов! Орлин Анастасов!… Не могат да бъдат изброени всички!!! Може би има нещо във въздуха на Русе, което подпомага раждането на големи музиканти в този град.
-Елиас Канети!
-В Русенската опера се сблъсках и с един изключителен феномен – синдикални организации с изместен фокус на смисъла на съществуването. Така че – синдикалисти от цял свят – не можете да ме изплашите – работил съм в Русе! Някой ден, след години, ще ми е интересно да се срещна с настоящия директор на Русенска опера и да обменим спомени по въпроса. Убеден съм, че и той би имал интересен опит в тази посока.
-В Русе научих, че по времето на комунизма партийни дейци са отклонявали средства от строежа на Дунав мост… Познато, нали? Родна картинка? Да, ама не! Отклонявали са средства, за да построят концертна зала!!!
-Какво още може да не знаете за Русе? В Русе е възникнало масонството в България. Първата печатница? В Русе. Първата ЖП-линия? В Русе. Първото кино? В Русе. Първият асансьор? В Русе. Първата пивоварна? В Русе. Първият църковен орган? В Русе. Мога да продължа така до утре. Иновативен град, през който днешната цивилизация си е пробила път до нашите земи.
-Мартенски дни. Това не е просто фестивал за класическа музика. Това е Фестивалът. Сигурно някой ден ще издигнат паметник в Русе на човека, който запази нивото и облика на този диамант през най-тежките години за родната култура – Ива Чавдарова. Горд съм и, че докато работих в Русе, имах възможността да участвам (било то и само заради заеманата от мен позиция) в този уникален форум, с който всеки град би се гордял!
-И накрая – през Русе минава река Дунав! За вас това може и нищо да не означава, но в тежки мигове на отчаяние, неведнъж съм заставал на брега на реката, опитвайки се мислено да пропътувам разстоянието до “голямото Русе” – града, променил невъзвратимо живота ми – Виена.
Днес, 18 месеца по-късно поглеждам назад и си задавам въпроса: бих ли се явил отново на онзи конкурс през 2005 година, който преобърна с главата надолу всичките ми планове за професионално развитие? Отговорът е категоричен – да! Защото времето ще отмие лошите спомени, но другото ще остане завинаги!

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X