За нуждата от нова зала

Напоследък се говори за необходимост от нова концертна зала. Странно. Аз мислех, че имаме нужда от нов пълнеж на съдържание в случващото се в старата. Но понеже темата е актуална, реших сега и аз да напиша за нуждата от нова концертна зала на София. И не крия – по обективни причини, мнението ми е субективно. Така че, не ме съдете.
Първо, всеки малък и голям знае, че НДК не е за концерти. НДК е със съвсем сгрешено име, верното би било Национален Конгресен Център. И там концерти се правят, когато искаме да съберем едни пари, или когато искаме да покажем могъщество да съберем много, много публика.
Защото публиката у нас вече я няма. Не визирам случаите на гостуване на величия, които не са точно всеки ден. Или онези другите, когато трябва на някое социално събитие да покажем най-новите си дрехи. Визирам онази, постоянна публика, която има своята си лична необходимост да чуе Бах, Моцарт или Шостакович.
Всъщност, има я. Но е малко. Направете концерт, забранете поканите и започвайте да броите. И ще установите, че зала „България“ вече е прекалено голяма за истинските фенове.
Не казвам, че положението е загубено. Но не се натискам и да анализирам причините да се стигне дотук и начините да прескочим трапа.
Едни казват, много са концертите в София. Ми много са. Ама кой иска да започне от себе си в намаляването им? А може и да не са много, все пак София е двумилионен град. Намалели са хората, които не са се забързали от детската люлка към Орландовци, гонейки рекорди, кой по-бързо ще изживее своите 80-90 години. На изчезване са онези, които търсят красивото в живота, а не цифрите в банковата сметка. Но каквото и да е, да, вероятно твърдящите, че концертите в София са много, ще са прави. Независимо от няколкото хиляди на концерта на Гергиев. Това не се брои. Защото е Гергиев. Колко от хората в залата бяха там заради руския авангардизъм и колко бяха в НДК заради името на Гергиев?
Други твърдят, че качеството вече не е като едно време. И те са прави. И не са. Технически сме по-добри от „едно време“. Уви, далеч не толкова добри, колкото света около нас, но по-добри от „тогава“. Само дето изкуството е на изчезване. Какво да се прави – трябва да сме на пазара, не може данъкоплатецът да изхранва мързеливите музиканти и те трябва да работят. Нали така беше? Дано съм го запомнил правилно. И понеже те това и правят – работят, а не творят, имаме едно изкуство, което се родее с думата изкуствено. Музикантите се преуморяват, защото директорите ги товарят прекомерно (и аз съм от тях). А ги товарят, за да оцелее „институцията“ на пазара. И изкуството отива в кофата, заменено с някаква реплика, която хем е точна, хем не е. И мислите, че ако директорите „пожертват“ институциите и дадат възможност на музикантите да си поемат дъх, те ще го направят? Глупости, ще отидат на някоя друга халтура, защото и те трябва да живеят, а заплатите стигат в най-добрия случай за живуркане.
Та казано накратко – и в качеството не е проблемът, въпреки че, все още го разпознаваме. Не само на концертите на Челибидаке (тогава) или Гергиев (сега). Виждал съм преобразена Софийската филхармония с един Сър Невил отпред.
За съжаление, проблемът е комплексен. Запомнящите се концерти стават, когато музикантите на сцената се раздадат. А факторите за това даже не са много. Трябват им:
-един (добър), който да ги въодушеви,
-време (и свободно, и репетиционно), за да осмислят музиката в себе си,
-публика (много), която да даде смисъл на труда им и
-банкова сметка (попълнена), за да не мислят по време на концерта, как ще си платят парното на следващия ден.
Е, ние се дъним във всяка от горните точки, а дори една от тях е достатъчна, за да не стане събитието.
А на публиката не и пука. Тя иска онова, за което е отишла в залата.
И като стана дума за залата, да се върна на нея. Нова концертна зала? С повече места? Напълнете първо зала „България“. Ама поне два или три пъти седмично. С билети.
Впрочем, тя залата става на 80 години на 9. октомври. И в някои отношения наистина прилича на старица. Защото здравето и е разклатено. И външният вид. А за зала, всъщност, си е направо млада девойка. Ама като няма пари дори за нови дрехи… Като знам колко точно е употребявана тази девойка всеки месец и колко малко са парите за поддръжката и, ме е срам да напиша каква е в мен асоциацията…

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X