Поглед назад към 2010

„Европа свършва там, където няма класическа музика“ – Стефан Цвайг

Посрещам Новата година на турне. Но и със семейството. Сеге се чудя, това какво означава – че през следващата година ще съм повече време по турнета, или повече време със семейството? Анастасия е щастлива, което е важно и твърди, че е получила най-големия подарък от Дядо Коледа:
„- Пък на мен Дядо Коледа ми подари истински автобус пълен с живи хора!“
Имам спомени, че и аз се радвах така на турнетата преди време. Е, сега е малко по-различно.

Но предпочитам да съм целогодишно по такива турнета – от автобуса -в залата -в автобуса -в леглото -в автобуса и т.н., отколкото да имам още една година като тази.
Годината не бе добра за българската култура. Пиша и двете с малка буква, защото такива се те за управляващите България.
Липса на пари, дори за елементарни разходи,
заповеди за съкращения,
привиквания по кабинети с крясъци, изнудвания и заплахи,
опити за манипулации,
писма, срещи, митинги,
извънредни пътувания за лична сметка,
ако горното не ми стига – битки със синдикати, които не знаят кого и защо трябва да пазят…

Да, определено предпочитам турнетата.

Е, пожелавам си през 2011 повече турнета.

И ако не успея да се справя с бюрократичната машина, вероятно ще посрещна 2012 като свободен артист, но с чиста съвест.

Но хей, не беше само отрицателна година! В София имах филхармонични срещи с титани! Ще спомена двама – Райна Кабаиванска! И Джон Лорд! Дирижирах и Виенския балет! Във Фолксопер! Няколко пъти! Оркестърът беше добър, макар и далече от моите очаквания, но балетът… Ех, балетът… Заради тях се възроди цялото ми отношение към това изкуство! Да, взех едно решение! Ще се работи за развиване на балета в Русе!

А сега Честита 2011 Година! Нека тя ни донесе здраве, повече спокойствие и сигурност за бъдещето!

И нека 2010 за българската култура никога не се повтаря!

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X