Поглед назад към 2017

Някои изпращат новата година у дома, други – в ресторанта. Ние я изпращаме на сцената…
Беше интересна година. Ама ние помним и какво казват китайците за интересните времена…
В личен план имах силни размествания, може да се каже, че тази бе една от най-обърканите години в живота ми. Не лоша… но объркана. Започнах я в Държавна опера Русе, завърших я в Софийска филхармония. Любопитно ми е, като какъв ли ще посрещна следващата Нова година. Преживях промени в отношенията си с много хора… или пък просто за първи път ги видях такива, каквито винаги са били. Ако е второто, значи е била успешна годината – прогледнал съм. Сдобих се с нови колеги в професията си (е, не съвсем нови, но досега си бяхме познати, а сега сме нещо като… семейство?… италианско семейство…). Сдобих се и с нови приятели в личен план… разбрах също и от старите, кои са били истински и за кои съм бил просто полезен. В такава светлина погледнато, годината също бе успешна. Сдобих се и с нови проблеми, но без тях животът би бил като манджа без сол, нали?
Едно нещо със сигурност не се промени обаче – миналата година на 31. декември бях в Офенбург (Германия)… тази година пак съм там. Вече съм любопитен за следващата…
Толкова за мен.
В световен план се случиха също не малко неща: САЩ ги застигна нов президент, какъвто вероятно не са и сънували, че могат да имат. Великобритания продължи своя ход на разделяне от Европа, вероятно ако можеха, щяха и острова да преместят. Каталунците се осъмниха, че не са испанци и решиха да играят на руска рулетка. Русия си остана горда, но изолирана… или обратно. В Германия партиите се дърпат от коалиция с Меркел – всички я харесват, ама никой не ще да бъде с нея. Гърците задлъжняха на целия свят, но пък си раздадоха 1.5 милиарда евро коледни премии, явно целящи да докажат, че Дядо Коледа е родом от Атина. Турция май обърка посоката и тръгна към нещо, което вече е било… отдавна. Австрийците решиха по средата на годината да си направят нови избори и вече си имат ново правителство – силно в дясно и в коалиция с хора, определящи себе си за нацисти. Такива има и в новото правителство на България, но ние така или иначе правим каквото ни кажат от Брюксел, така че, при нас това не е от такова значение. Ислямската държава падна. Останаха, обаче, атентатите. Северна Корея пощуря… те не бяха точно нормални до миналата година, но вече се виждат на върха… на ядрената гъба. Израел се сдоби с нова столица… която винаги си е била столица на Израел. Китай обяви, че от 2020 въвежда система за класификация на хората, с която изненадващо ще достигне първи до 1984. Във Венецуела се стрелят отново и вече умират деца… абсолютно безсмислено, както и всяка друга насилствена смърт, впрочем. В Италия промени няма… пари също. Полша пое линия на конфронтация с Брюксел. Унгария изгражда вече традиции в тази посока. А самият Брюксел… някой помни ли, кога го избраха за столица на Европа? Аз също. В Африка също няма промени. И храна няма. В Близкия изток още има нефт. Но намаляха хората – доста от тях тръгнаха към Европа – дали за по-добър живот, или за да я „усвоят“… времето ще покаже.
Общо взето, това е 2017 година за човечеството. Изглежда зле и е объркано. Но ако се загледаме в историята, точно в такива времена са се раждали нови идеи, възниквали са нови движения, хората са се променяли… към добро. Така е дошъл и Ренесансът. Така е възникнала и идеята за Обединена Европа. Някой ден, вероятно след такива силни размествания, може би ще се роди и идеята за единно и наистина хуманно човечество… кой знае, може и сега да се случи. 2018 предстои… нека си го помечтаем…
В този ред на мисли, хората си пожелават неща за следващата година, нали? Пожелавам ви и аз!
На близките си пожелавам здраве. Не желая да ви виждам болни! И без да ви виждам, пак не съм съгласен с болестите и ви желая, да бягат от вас!
На колегите си желая успехи! Всякакви – художествени, социални и финансови! Ще се радвам, ако е възможно и аз да съпреживявам с вас тези успехи!
На България пожелавам вяра! Онази вяра, която твори чудеса и кара сакати да прохождат и слепи да проглеждат. Защото точно нейната загуба е причината за всичките нихилизъм и агресия в нашето общество. Вяра в Бог, вяра в човечеството, вяра в нас самите.
На човечеството пожелавам мир. Но това пожелание ще го разберат, за съжаление, само тези, които са преживяли войната. Пожелавам на всички да не знаят какво е война и никога да не го разбират!
А на себе си пожелавам… аз си знам… 😇.
Честита Нова 2018 Година и не забравяйте онези три красавици – дъщерите на София! Дръжте ги наблизо до вас и от друго няма да имате нужда!

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X