Поглед назад към 2018

Отива си 2018. И в последния ден е време за равносметка. Всъщност, аз нямам от какво да се оплаквам. Беше нелеко време, но пълно със срещи, емоции и преживявания. А след няколко часа ще се случи и последният ми концерт за тази година.

Къде бях:
1. БЪЛГАРИЯ. Ами, нормално. В София работя, в София е и семейството ми… поне през по-голямата част от годината.
2. ГЕРМАНИЯ. Започнах годината в Германия. В Германия и ще я завърша. И през лятото бях в Германия. Въобще, Германия се оказа важна страна в живота ми през последните 30 години. Все пак, първото ми излизане от България преди цяла вечност, беше отново в Германия.
3. БЕЛГИЯ. Наложи се няколко пъти да посетя Брюксел през тази година и едно от тези посещения беше паметно – със Софийската филхармония и солистите Людмил Ангелов и Соня Йончева, както и с хора на Ваня Монева.
4. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Признавам си, че ми е тъжно, че скоро империята няма да е част от ЕС. Всяко посещение там и особено в Лондон е преживяване за мен.
5. РУМЪНИЯ. Винаги ми е било интересно в Румъния. Може би защото е хубаво да вижда човек, че е възможно да се измъкнеш от дупката, с помощта на вяра и собствени усилия.
6. ШВЕЙЦАРИЯ. Кой каквото и да прави, аз ходя в Швейцария. Може би защото там са едни от най-добрите ми приятели.
7. ФРАНЦИЯ. Друга велика страна, която винаги с удоволствие посещавам. Въпреки езика им.
8. ТУРЦИЯ. Всъщност бе неочаквано и за малко. Но Турция си е Турция. За човек с моята любов към храната, Турция е специална държава.
9. КИТАЙ. Малко е странно, че в рамките на два месеца ми се наложи да пътувам по два различни повода до един и същи град в Китай. Установих, че пандите ме харесват, немерих много нови приятели и открих за себе си феноменалната сечуанска кухня. А, да, също така разбрах в подробности разликата между нашите и китайските музиканти. Част от Софийската филхармония завършва годината в Китай и ги чакам с нетърпение, за да видим, дали имаме допирни точки в мнението си за тази уникална страна.
10. ИТАЛИЯ. И по изключение, не за да дирижирам. Но пък се срещнах с Папата! Това наистина е преживяване за цял живот и на моменти не съм сигурен, дали не съм го сънувал. Но после поглеждам към подаръка от Франциск и ми остава само да се усмихвам щастливо.
11. АВСТРИЯ. Вероятно няма да бъде преувеличено, ако нарека Австрия “втора родина”. Виена е градът на моите мечти. Там се зареждам, там обмислям различни идеи за бъдещето. Там си уча партитурите. Там пиша. Там се крия, когато контактът с човечеството ми дойде в повече. Там намирам и съмишленици през последните две години за осъществяване на плановете ми за Софийската филхармония. Думичката Виена е изписана в сърцето ми.

“Другата” музика:
Много обичам кросовер проекти. Защото хубавата музика си е хубава музика, независимо от това къде точно я класифицираме. От големите по света, имах възможност да участвам в концерт с Анастейша. Невероятно усещане! А две от песните ѝ, вече месеци след събитието, не мога да си ги избия от главата. Особено едната – Why. От българските певици, имах удоволствието да работя през пролетта с Рут Колева, Милица Гладнишка, Криста и Ягода Тренева, а малко преди края на годината имахме красив концерт с Люси Дяковска.

Българските състави:
1. Благодарение на Райна Кабаиванска, имах възможността отново да дирижирам в Софийската опера, което винаги събужда в мен спомени от други времена, сякаш преди хилядолетия.
2. Пак заради Райна Кабаиванска, се срещнах след не знам колко години с Бургаската опера. Там посрещнахме и рождения ден на дъщеря ми.
3. Имах нова среща и с оркестъра на БНР. С любима програма! Гершуин и Бърнстейн! Винаги е чудесно усещането да работя с този оркестър. Те бяха и първият столичен оркестър, с който имах възможността да работя през миналия век. И това усещане на приповдигнатост си остана у мен всеки път, когато се изправя пред тях. По-късно през годината, на концерт със Софийската филхармония, имах удоволствието да се срещна отново и с хора на БНР.
4. Имах нови срещи и със Старозагорската опера. Турандот, Бохеми и концерт с музика на АББА. Силно ме впечатли новата постановка на Турандот! Сериозно, много сериозно постижение!
5. С Плевенска филхармония направихме две опери – Аида и Набуко. Принципно не обичам спектакли на открито, но Кайлъка е едно от онези места, които имат своя собствена и неповторима атмосфера.
6. Пловдив. Родният град. Оркестърът, заради който преди 20 години се прибрах в България. И едно любимо заглавие – Катерина Измайлова. Когато става дума за Пловдив, не мога да не спомена усещането за горчивина от случващото се с Концертна зала. Дано тези, от които зависи нейната съдба, схванат значението ѝ в културната история на Пловдив.
7. ФИЛХАРМОНИЯТА. Обичам да оставям за последно онова, което ми е най-близо до сърцето. От две години съм щастливец да съм част от Софийската филхармония. Животът ми сякаш се промени и много неща си дойдоха на мястото. Миналата година Зала България имаше годишнина. Националният филхармоничен оркестър празнува тази година своя юбилей. Догодина пък юбилей ще има Националният филхармоничен хор. С други думи – чувствам се като в един безкраен празник! С Филхармонията се разходих и до други градове – Брюксел, Пловдив, Плевен и Бургас. Най-големите концерти, обаче, направихме в София. Свирихме музика от Бах до Бърнстейн, а измежду солистите, с които имах късмета да работя, се открояваха имената на пианисти като Людмил Ангелов, Паул Бадура-Скода, Бернд Глемзер, Борислава Танева, Дино Имери, виолистът Юрий Башмет, певци като Соня Йончева, Веселина Кацарова, Мария Цветкова, Ина Кънчева, Вера Гиргинова, Олга Михайлова, Марио Маланини, Оскар де ла Торе, Ивайло Йорданов, Давиде Риу, Рейналдо Дроз, Сирил Ровери, Пламен Кумпиков, цигуларите Сара Чанг, Волфганг Давид, Светлин Русев, Максим Венгеров, Мила Георгиева, Вадим Репин… Дирижирах дори Ицко Финци! И се разхождах по сцената с Владо Пенев и Веселин Будаков. Да, не мога да се оплача, Софийската филхармония осъществява мечти! Извън моите собствени концерти, можах да се срещна във Филхармонията с личности като Йоан Холендер, Томас Хемпсън, Табеа Цимерман, Урош Лайовиц, Антони Вит, Йорма Панула, Юка-Пека Сарасте, Шарл Дютоа и още много други… Дори осъществих мечтата си за първо изпълнение в България на 3. Симфония от Ленард Бърнстейн.

Хей, станах и водещ на предаване по БНТ2! И имам ученици, които ме търпят в НБУ! Получих и Кристална лира от Кантус Фирмус – малко неочаквано, но пък толкова по-щастлив съм с нея. Излезе на пазара във Франция и новият ми диск с Пловдивската филхармония.

Всичко това се случи, защото имам приятели, които работеха заедно с мен. Няма да им пиша имената, за да не им завидите. Защото в живота има не само хубави хора – няколко пъти се разхождах до различни полицейски управления, поради доноси от мои “почитатели”, някои от които не се успокояват дори от факта, че живея живота си на стотици километри от тях. Но пък се запознах с полицаи, които проявиха жив интерес към класическата музика. Както е казал народът – всяко зло-за добро.

В личен план, последните две години са подобрение, защото мога да прекарвам определено повече време със семейството си от преди. Осъзнавам, разбира се, че дъщеря ми наближава възраст, когато ще е нужно да си купя пушка. Също имах възможността за срещи по-често от последните години с “оригиналното” ми семейство в Пловдив. Още ми е малко, но и по този въпрос ще поработя догодина.

Догодина… идва след няколко часа… Надявам се да бъде не по-малко вълнуваща и приказна от 2018. Очертават се пътувания до четири континента, нови преживявания със Софийската филхармония, включително и в златната зала на Музикферайн във Виена. И разбира се, още почти в началото на годината – на 25. февруари – концерт с дивата Анджела Георгиу! Въобще, опитвам се да докажа сам на себе си, че животът е точно такъв, какъвто сами си го направим!
А вие заповядайте на концерт! Адресът на Зала България е: София 1000, ул. Аксаков #1.

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X