Поглед назад към 2019

Отново е 31. Декември. И отново е време за равносметка. Накратко – интересна година! За скучаещите, ето и по-подробна версия – в текст и снимки:

Започнах 2019 в Германия. Приключвам я също в Германия. И за добра симетрия, по средата на годината пак бях в Германия. Сигурно е някаква карма – Германия е първата “чужда” страна, в която съм пътувал в живота си и до днес я обикалям ежегодно. Съмнявам се сериозно, че някой немец е бил в толкова немски градове, в колкото съм бил аз. И ако трябва да съм честен, май ми е време да понамаля малко немските авантюри. Ама да не реши някой, че ходя на почивка там? Ходя през отпуската си да работя, за да мога да живея в България. Един приятел в Австрия с основание ме заплаши преди време, че ще пусне сигнал до психиатрията, когато разбра, че ходя в свободното си време по чужбините да печеля пари, за да мога да работя в България. Не исках да го разочаровам, че няма да стигнат всичките психиатрии в Европа, за да поберат българите, които оцеляват по този начин. И като споменах “работа”…

Софийска филхармония!

Мисля, че за моето музикално семейство (там се чувствам в голяма степен у дома като музикант) годината беше успешна. Само някои от събитията на Филхармонията през 2019:
1. Хей, получихме Наградата на София!!! А пък аз получих за работата си с националните филхармоници приза “Музикант на годината”. Ми… щастлив съм… Хубаво е, когато знаем, че работата ни се забелязва!
2. Имахме топ певци в София, ето някои от тях – Годината започна с рецитал на Анджела Георгиу! Имената през годината продължиха в същия дух – Елина Гаранча! Александрина Пендачанска! И накрая – рецитал на Соня Йончева! Имаше и страхотни певци от нашите сцени в кантатно-ораториалните концерти – Михаил Михайлов, Ивайло Джуров, Цветелина Василева, Виолета Радомирска, Марияна Пенчева… и много, много други…
3. Прекрасни диригенти – Саша Гьотцел! Шарл Дютоа! Емил Табаков! Павел Балев! Росен Миланов! Фридрих Пфайфер! Мартин Пантелеев! Ян Латам Кьониг! Алфред Ешве! Георги Димитров!…. много са, не мога да ги изброя… и всеки един от тях допринасяше с работата си за прекрасното звучене на оркестъра!
4. И цигуларите ни си ги биваше… измежду тях блестят такива имена като Юлиян Рахлин, Светлин Русев, Виктория Муллова, Вадим Репин, Джошуа Бел, Веско Ешкенази, Сара Чанг… хе-хе, и това съвсем не са всички… щастлив и горд съм, че успяхме да ги видим всичките на сцената на Зала “България”…. но стига съм писал за солисти, така или иначе не мога да ги изброя, а те бяха прекрасни…
5. Софийската филхармония започна годината в Китай! Два месеца по-късно отново бяхме там, по покана на ДИСНИ, за да изпълняваме моя мнооооого любима музика – Междузвездни войни!!!
6. В края на годината също се разходихме… Имахме концерт в Берлин, посветен на 140 години дипломатически отношения между България и Германия, на който присъстваха външните министри на двете страни (и не си тръгнаха до края на концерта, който беше дългичък и с музика от Бах, Менделсон, Кюркчийски, Денев и Минкин). Бяхме и в Загреб, където публиката беше невероятна! И внимание – свирихме в златната зала на Музикферайн във Виена! И публиката не искаше да ни пусне да си ходим… беше невероятно усещане… Искам пак!!!
7. Медиите също не ни подминаваха. Някои от българските медии още не са премахнали културата от информационната си политика и са много добри партньори на Филхармонията! Благодаря им!!! Но ни забелязаха и международни вестници като Кроне, Куриер, Вийнер Цайтунг и списания като БиБиСи Магазин и Грамофон! Прекрасно е знанието, че работата ни не остава незабелязана… Благодаря!

Чакайте, да не си помислите, че всичко е било само “цветя и рози”? Тц. Не. Министерският съвет прие постановление за изменение на финансирането на сценичните изкуства, в резултат на което през 2020 година има опасност доста да се поизпотим и това – при сравнително добро стечение на обстоятелствата… и ще трябва да разчитаме много повече на публиката ни, за да продължим нагоре и да не се срутим. Малко по-късно Парламентът на България (все още го пиша с главна буква) преобразува текста от това постановление в закон. Е, политиците в България никога не са обичали да дават много пари за култура. Явно не са чували за Чърчил. Но няма да задълбавам в момента по темата, все пак е празничното време от годината. Но по някое време ще се върна пак на нея. Не заради друго, а за да мога да кажа след това, че съм ви предупредил…

Достатъчно за “професионалното” ми семейство, защото си имам и лично такова в София (да, точно така, личното, не филхармоничното; и наблягам на София, че имам близки хора и в Пловдив, който почти го забравих как изглежда)… и така:

Дъщеря ми дойде с мен на едно от пътуванията ми до Лондон и мисля, че няма да повтори – не знам дали има театър или музей, в който да не я замъкнах… През есента се случи и неизбежното – влезе с гръм и трясък в онази възраст, в която годините завършват на “тийн” и порасна за една нощ. Ужас! Сега в къщи сме аз, един котарак и две жени! Кошмар! Никакъв баланс!

Ангелина пък се насочва все по-уверено и с твърди стъпки към хореографията. Излезе и първият ѝ спектакъл с балет Арабеск – Снежната кралица. Беше впечатляващ за мен. Започнали са да я канят на разни места – беше в Румъния, Турция и още на някакви места, ама не внимавах много къде, защото в един момент започнах да се дразня. Това, което ме раздразни беше, че започна по-често от мен да ходи да работи във Виена! А Виена е МОЯТ любим град! Преди време се прибрах от Виена в България, защото като се оженихме, думите ѝ бяха нещо от сорта: “Аз съм българка и живея в България. Прибираме се.” И аз се прибрах. Нали съм послушен… Намерих си работа, после още една… а тя започна да ходи да преподава във Виена! Само наличието на Софийската филхармония в живота ми все още ме спира да не захвърля всичко и да ѝ покажа кой може да издържи по-дълго да живее във Виена…

Като споменах Виена… Градът ми отново е избран за “най-добрият град за живеене в света”. Ако някой се чуди защо, причината е, че съчетава две качества – от една страна Виена е град на естетиката и красотата (архитектура, галерии, музеи, театри, литература, Виенската филхармония, Виенската опера… дълго мога да изреждам), от друга страна градът е изключително функционално изграден и със сериозна социална политика (общественият транспорт е невъобразимо добър, повечето големи компании имат офиси и представителства, човек може да избира какво иска да работи, ако е достатъчно добър в професията си, има жилища с осемцифрени цени, но има и евтини, здравното осигуряване е впечатляващо…)…

Понякога си мисля, защо в България не можем да се похвалим с подобни постижения… Ами, добри сме в рушенето. Всеки, който дойде на власт, се старае да обясни как всичко направено от предшествениците му е отвратително. Това го изживях и на свой гръб дори… Хората у нас по принцип винаги вярват на лошите неща. И се започва рушене… вместо надграждане. Във всяка област. В опита си да се противопоставям, според силите си, на всичко това, в последно време отново започнах отново да се интересувам от ентропията. Трябва да кажа, че ентропията е онова, от което вероятно най-много ме е страх. А страхът е нещо, срещу което съм се клел да се боря, без значение какви са шансовете ми за успех. Затова изучавам ентропията в човешкия живот и се боря срещу нея с всичките си сили.

И оттук мисълта ми съвсем плавно прескача към Русе. Работих там дълги години, давайки много от себе си, независимо от всички пречки от различни… фактори. Работата ми с музикантите в Русе беше голямо предизвикателство и удоволствие за мен. Вероятно заради това бях толкова щастлив с тази чудесна изненада от компанията Наксос – в края на престоя ми в Русе записахме с оркестъра няколко произведения от Панчо Владигеров, които току що излязоха на компакт диск. Бях го отписал този тежък проект, но Наксос ме изненадоха и то точно в годината на Владигеров! Прекрасен коледен подарък и чудесен спомен от работата ми с русенския оркестър!

Всъщност, през 2019 гостувах във всички градове в България, в които съм работил, с изключение на Русе – там са ме сложили в папка “минало”, както и почти всичко, което правих.. Но бях в Пловдив, при това със Софийската филхармония и Вадим Репин. През лятото отидохме (пак с Филхармонията) и до Варна, където солист ни беше пък Юлиян Рахлин. В края на годината повторих във Варна и с Варненския оркестър и си припомних дебюта ми с тях през 1995… беше специално време 1995-та… И понеже обичам морето, бях щастлив, че получих от Сашо Текелиев покана и за Бургас, където дебютирах, че и работих две години в началото на хилядолетието по покана на Михаил Ангелов. В Бургас имахме концерт в чест на прекрасната Веселина Кацарова. Забавно беше и, че с Бургас направихме Турандот на Царевец. Забавно, защото докато работих в Русе, пращах не веднъж състава там, но аз никога не отидох. Е, сега бях. Бях отново на гости и на “малката сестра” в Плевен. Хубаво е да имаш приятел, който се казва Любо… Срещнах се и с колегите във Враца и Видин, с които започна диригентската ми кариера през миналия век. Беше трогателно, толкова много спомени!!! Като говоря за спомени, не мога да не спомена и заключителния концерт на майсторския клас на Райна Кабаиванска с оркестъра на Софийската опера. Тази жена ме въодушевява да върша чудеса дори само с присъствието си! Трябват повече такива хора на човечеството…

Един друг концерт не мога да не спомена, който се случи (два пъти!) в средата на декември – с Националната филхармония представихме музиката на Джон Уилямс, с акцент на Междузвездни войни! Нарочно! Защото обичам тази музика. И защото през декември беше и премиерата на последния филм от сагата за семейство Скайуокър, на които съм фен от първите класове в училище, когато тормозих баба ми да ходим отново и отново да го гледаме… Хей, сагата може и да е приключила, но започна сериал по темата Star Wars – Мандалорецът! Ура!

Понеже заговорих за филми: Друг мой любим филм получи своето продължение – Frozen! Дори сега, докато пиша това, слушам саундтрака на Frozen 2 и правя сметки (без кръчмар) да ви покажем тази невероятна музика през следващия сезон… Да, знам, че филмът е анимация, но е толкова прекрасен… и ме потапя в един красив свят, където всичко е възможно и където доброто побеждава (нещо, от което имам тежка нужда)… РЕКЛАМА: Гледайте Frozen!

И така, една добра година, въпреки някои засечки, като поздравителната картичка към сценичните изкуства през октомври от господин Горанов…

Но сега е време да погледна и напред. За първи път от години няма да имам концерт на 1. януари. Но пък ще имам на 2. януари. В Берлин. Щастлив. Предстоят ми концерти (освен в задължителните Австрия, България и Германия) в Италия, Франция, Мексико, Китай, Гърция, САЩ, Румъния…

Но по-интересно е това, което предстои в Софийската филхармония – през първата половина от годината ще гостуват на националния ни оркестър музиканти от световната сцена като Иво Погорелич, Щефан Владар, Юлиян Рахлин, Шарон Кам, Антъни Вит, Ервин Ортнер, Шарл Дютоа, Алфред Ешве, Камий Тома, Кшищоф Пендерецки, Фридрих Пфайфер… дълъг е списъкът… а по-нататък идва и сезон 2020/2021, а аз помня, че обещах градация в сезоните на Филхармонията, ако не се лъжа… Е, да го кажем така: ако обичате класическа музика и имате достъп до концертите на Софийската филхармония, 2020 година ще ви хареса… Много ще ви хареса!

Така че, Честита Нова Година! Вие бъдете с нас и нека Музиката бъде с вас!

Ако Ви харесва прочетеното, можете да го споделите.

X